Перлена вяра
"С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!"
"Вяра" - Никола Вапцаров
Ето ме - тук съм,
родена, живея…
И дразня -
тъй както умея.
С човека все спорим
за ценност и смисъл.
Животът, безспорно,
така е орисал -
трудност и трудност -
в беди ни залисал...
И с мъка, що има,
в света ослепял
торбите душевни
ще пълним без жал.
Родил се човекът,
дали е видял
бял ден
за света закопнял?
А, може би, там
в белите нощи
на младостта буйна,
все искаме,търсим,
бленуваме още,
и още, и още…
Къде ли е скрита
перлена вяра?
В човека ли скита
или димна е пара?
И просто сме гости,
в живота лъжовен,
и спазваме пости,
миряни да станем.
Социално греховен
животът ни пощи -
от леща по-дребни,
са дните ни нощни.
И искаме още …
без право да спорим,
мечтаем, говорим…
Пишем и дишаме –
в емоции - хлипаме…
Това е животът –
на мащеха люлка.
И обич… да грее,
любов от висулка.
Дълбоко в ядрото -
да капне милувка
и пламък да тлее,
а огън - от искра
да лудее.
© И.К. All rights reserved.
