Перо от Боговете
Под веждите на времето проглеждам.
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“.
Зареждам мълния в очите с гръм.
Щом хлябът от леглото по-корав е,
топя го в мед от белия салкъм.
Кълбото, свито в джоб на Пепеляшка,
насуквам от поли на ветровете.
На кок прибирам звездната опашка,
с перо, изписано от Боговете...
А Боговете пият сладко вино
на кални бани. С вдъхновение,
дъга рисуват за небето синьо
с перо от Божие творение...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
