Перонни сънища
Ти идваш и си тръгваш
все по прашинка взел
от мен и моята младост.
Докога да се залъгвам,
че ограбването не е цел,
че давам всичко с радост.
Влакът пак протраква,
тръгваш незнайно накъде,
отнасящ моите дихания.
Тъгата солено прокапва
към морета ме влече.
А ти ми махваш засмяно...
Стъпките ни - сън перонен,
стъпват леко по леда,
ала на връщане все падам.
Силна съм - стон неотронен
преглъщам в солена сълза
и отново продължавам.
Ти никога не си попитал
обратния път какъв е
и колко време го вървя.
Ветровете пресушиха
устните до кръв.
Поне оставих ти следа.
Последното изпращане,
поредното разграбване
ще е до външната врата.
Тръгни малко по-рано -
чакат те падания...
и просто следвай кръвта!
© Кали Пламенова All rights reserved.
