Перонни сънища

Mar 22, 2009, 8:59 AM

Poetry » Love

935 0 3

Ти идваш и си тръгваш

все по прашинка взел

от мен и моята младост.

Докога да се залъгвам,

че ограбването не е цел,

че давам всичко с радост.

Влакът пак протраква,

тръгваш незнайно накъде,

отнасящ моите дихания.

Тъгата солено прокапва

към морета ме влече.

А ти ми махваш засмяно...

Стъпките ни - сън перонен,

стъпват леко по леда,

ала на връщане все падам.

Силна съм - стон неотронен

преглъщам в солена сълза

и отново продължавам.

Ти никога не си попитал

обратния път какъв е

и колко време го вървя.

Ветровете пресушиха

устните до кръв.

Поне оставих ти следа.

Последното изпращане,

поредното разграбване

ще е до външната врата.

Тръгни малко по-рано -

чакат те падания...

и просто следвай кръвта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.