Песен
Припявам си песничка стара
пред чаша горчиво кафе,
допушвам поредна цигара
с любима китара в ръце.
Танцуват по струните нежни
моите пръсти във такт,
музика, вълшебно-копнежна
се носи в зимния мрак.
За болка и силни любови,
несъществуващи светове,
за тайни, мечти и неволи,
за грях, изпят в стихове.
За мъж, със сняг във косите,
с вятър в мъжки криле,
с вечната пролет в очите
и поглед на малко дете.
Луната слуша стаена
морския, тих баритон,
а аз, като в транс упоена -
морето запява във тон.
© Валка All rights reserved.
