Пее вятърът навън
свойта песен тъжна -
до-ре-ми, мажор, акорд.
Пак го слушам,
сякаш съм му длъжна.
Докога ще е така?
Вече час кръжи неспирно.
- Стига! Та нима до вечерта
ще ревеш във танц ефирно?
Вече облаците сиви
насъбрал си ти отпред.
Не, че пак не са красиви.
Като в кино съм на първи ред.
Пееш песен в мрачно сиво.
Искам да смениш акорда!
Тонът ти звучи фалшиво.
Нека слънце се яви на борда!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
