Песен за Бургас
Не съм родена тук,
тук в този топъл юг.
И много късно аз видях морето.
Но в онзи първи миг
роди се в мене вик.
Разкъса моят вик с възторг небето -
пред този необят,
сред този чуден град,
където изведнъж аз станах друга.
Прегърна ме Бургас.
Прегърнах го и аз,
като прекрасен мъж, добър и смугъл.
Годините летят.
Мени се този град,
но южният му чар поражда тръпка.
Обхождам го пеша.
Попивам го с душа.
По всеки тротоар оставям стъпка.
По пясъчния бряг,
дори не зная как,
заплитам в моя стих прибоя вечен.
Един далечен фар
разгаря в миг пожар
на хоризонта - щрих - в звезди облечен.
И песен на рибар,
единствен, сам и стар,
улавя моя слух във свойта мрежа.
Солените листа
поемат песента,
в чиято болка, чух, звъни надежда.
Не съм родена тук,
но затова напук
сама се вкорених и пуснах клони.
И нося този рай
до моя роден край.
В сърцето си го скрих, като икона.
тук в този топъл юг.
И много късно аз видях морето.
Но в онзи първи миг
роди се в мене вик.
Разкъса моят вик с възторг небето -
пред този необят,
сред този чуден град,
където изведнъж аз станах друга.
Прегърна ме Бургас.
Прегърнах го и аз,
като прекрасен мъж, добър и смугъл.
Годините летят.
Мени се този град,
но южният му чар поражда тръпка.
Обхождам го пеша.
Попивам го с душа.
По всеки тротоар оставям стъпка.
По пясъчния бряг,
дори не зная как,
заплитам в моя стих прибоя вечен.
Един далечен фар
разгаря в миг пожар
на хоризонта - щрих - в звезди облечен.
И песен на рибар,
единствен, сам и стар,
улавя моя слух във свойта мрежа.
Солените листа
поемат песента,
в чиято болка, чух, звъни надежда.
Не съм родена тук,
но затова напук
сама се вкорених и пуснах клони.
И нося този рай
до моя роден край.
В сърцето си го скрих, като икона.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
