Ах, люти са твоите рани, Родино,
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното  вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!

От битки по пътя  ти си уморена.
Горчеше ти в гърлото сухият хляб.
От свои и чужди ти си наранена,
дано си прескочила грозния трап!

Как искам да бъдеш добра и щастлива!
И да благоденства и твоят народ!
Да теглиш браздите във твоята нива
и пак да се радваш на своя живот!

Не с чуждата воля ти още си жива!
О, ти си родила добри синове!
Но плевели има и в твоята нива,
но твоето бъдно не са били те!

 Ти тръгна нагоре по стръмни пътеки
и за до пребъдеш поведе борба...
В сърцето понесе задачи нелеки
и тъй предизвикаше свойта Съдба.

В селата се раждаха твойте герои
и водеха битки със  явната Смърт,
умираха често със името твое,
да стане и твоя живот по-добър!

А този народ, който в тебе живее,
е с крепки десници и горди чела!
Той заедно с тебе и плаче и пее,
и тъй сътворява велики дела!

Безсилни били сме и чупехме пръсти,
но носехме български дух несломим,
събирахме просто строшените части,
и срещу врага си, ний пак застоим!

Но имахме също и празници пищни,
когато светлееше синият Ден!
Когато разцъфваха белите вишни
и с слънце живота ни бе зареден!

Когато хорото тресеше мегдана...
Когато възкръсвахме с наш`то хоро!
Облечени в нашта  красива премяна,
мечтаехме само да правим добро!

Тогава се вдигаха тежките сватби,
кръщавах ме наште щастливо деца,
и пееха песни сърцата ни млади
и пръскаха радост звезди и слънца!

Ах, люти са твоите рани, Родино!
Но ти си  дочакала хубави дни!
Тринадесет века ти вече премина!
И още тринадесет века бъди!

 1950г.-1999г. Първомай и София