2.03.2014 г., 18:48

Песен за България

605 1 2

Ах, люти са твоите рани, Родино,
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното  вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!

От битки по пътя  ти си уморена.
Горчеше ти в гърлото сухият хляб.
От свои и чужди ти си наранена,
дано си прескочила грозния трап!

Как искам да бъдеш добра и щастлива!
И да благоденства и твоят народ!
Да теглиш браздите във твоята нива
и пак да се радваш на своя живот!

Не с чуждата воля ти още си жива!
О, ти си родила добри синове!
Но плевели има и в твоята нива,
но твоето бъдно не са били те!

 Ти тръгна нагоре по стръмни пътеки
и за до пребъдеш поведе борба...
В сърцето понесе задачи нелеки
и тъй предизвикаше свойта Съдба.

В селата се раждаха твойте герои
и водеха битки със  явната Смърт,
умираха често със името твое,
да стане и твоя живот по-добър!

А този народ, който в тебе живее,
е с крепки десници и горди чела!
Той заедно с тебе и плаче и пее,
и тъй сътворява велики дела!

Безсилни били сме и чупехме пръсти,
но носехме български дух несломим,
събирахме просто строшените части,
и срещу врага си, ний пак застоим!

Но имахме също и празници пищни,
когато светлееше синият Ден!
Когато разцъфваха белите вишни
и с слънце живота ни бе зареден!

Когато хорото тресеше мегдана...
Когато възкръсвахме с наш`то хоро!
Облечени в нашта  красива премяна,
мечтаехме само да правим добро!

Тогава се вдигаха тежките сватби,
кръщавах ме наште щастливо деца,
и пееха песни сърцата ни млади
и пръскаха радост звезди и слънца!

Ах, люти са твоите рани, Родино!
Но ти си  дочакала хубави дни!
Тринадесет века ти вече премина!
И още тринадесет века бъди!

 1950г.-1999г. Първомай и София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...