Песен за човека

..Живот между радост и тревоги,битовизми и несбъднати мечти-дали с това,което знам, и мога, душата ми ще се кали?

Или по парченце все от себе си ще давам,когато за близки ме боли?

И още колко пъти ще анализирам изминалите дни? Умът не спира да работи, а всичко друго спи.

За едни съм бяла,а за други черна- в кой образ повече живях? Истината за мен е ценна, но хората свикват с лъжи. Да бях друга, малко по-пристрастна,но уви...

Човекът е съвкупност от обич,грешки и мечти. И в бури, и в несгоди,умопомрачен пак ще продължава да върви. 

Пътят не е лесен, но волята крепи.