Песен за двама
Броднице, в съня ми дето боса
скиташ в некосената тревица,
искаш ли до гроб да те износя –
тежка обич под крило на птица?
Знаеш ли венец от болки живи
да заплиташ, щом изтлее здрача?
В трънено легло да си щастлива,
ако от любов по теб изплача.
Девет дена огън да те пали,
девет нощи после люта зима.
Мойта обич само да те гали,
три пъти от тебе по-ранима.
В сламена колиба с черги тесни
две ръце за мен да имаш само?
Но щурците, щом засвирят песни,
да са песни, писани за двама.
Виж луната как самичка плува,
как разбрида черното на мрака.
Ако този влюбен вик си струва –
ти ела наяве! Аз те чакам.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
