Песен за един призрак
Луната самотна в нощта изгрява,
вятърът докосва звездите с полъх на цветя
и в ритъм с него се олюляват,
тихо запяват песен една.
Девойка млада имало някога,
девойка влюбена в млад левент,
но не сполучила с него горката,
оставил я с празно сърце.
Дълго страдала тя по него,
дълго ляла за него сълзи
и силно й се искало
той да се върне и да я прегърне дори.
Желаела все още неговите две очи,
горяли в душата й думите,
любовта не спирала да я мъчи,
желаела да докосне пак устните му.
Не можела да спре болката вътре в нея,
нямало как да я понесе,
взела ножа и в сърцето
пробола се, желаейки да умре.
И ето така песента им свършва,
изпяват те болката на една жена,
казват, че призракът й още чака
любимия й да се върне при нея.
вятърът докосва звездите с полъх на цветя
и в ритъм с него се олюляват,
тихо запяват песен една.
Девойка млада имало някога,
девойка влюбена в млад левент,
но не сполучила с него горката,
оставил я с празно сърце.
Дълго страдала тя по него,
дълго ляла за него сълзи
и силно й се искало
той да се върне и да я прегърне дори.
Желаела все още неговите две очи,
горяли в душата й думите,
любовта не спирала да я мъчи,
желаела да докосне пак устните му.
Не можела да спре болката вътре в нея,
нямало как да я понесе,
взела ножа и в сърцето
пробола се, желаейки да умре.
И ето така песента им свършва,
изпяват те болката на една жена,
казват, че призракът й още чака
любимия й да се върне при нея.
© Нора Флорова All rights reserved.
