Песен за жените
След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят.
За жените ще тръгна напът през планети, които събарят
всяка болка и всяка мечта, пред която словата въздишат.
На матраци в пустиня ще спя и творбите пустинни ще пиша.
Ще им връзвам косите на кок, ще целувам, подобно на хищник.
Ще помоля в тефтерите Бог да забрави делата ни скришни.
Любовта ще си струва, нали? Днес сълзите, които ги леем,
ще отплуват самотни – уви! Днес защо за усмивки не пеем?
Днес защо сме студени, не знам. Ще помоля небето да има
топлина, от която да дам на душите в суровата зима.
Любовта до безкрай ме гори и пред нея на па̀ле приличам.
То след своите светли жени сто години в живота ще тича!
© Димитър Драганов All rights reserved.
