Песен за любовта
Живяла нявга във стари времена
девойка с чудна красота.
Залюбила тя юнак млад, напет
и той я любил, но изменчиво
сърцето му било, фалшиви думите му
що във нощите мълвил,
разбил сърцето на девойката,
която го любила така, както
не бе го любил никой на света.
„Душата ми огнена ти укроти,
Богатире мой, от приказка прастара!
С любов и нежност я дари,
не я погубвай със забрава!“
Таз песен пеела в нощта
девойката със чудна красота.
На скала висока тя стояла.
Разплела бавно своята коса
и скочила в бездната,
за да се срещне със смъртта.
За любовта и вярна
към богатира неин, песни нек се пеят,
но неверен той ѝ бил
и на смърт сърцето ѝ обрекал....
Изтляло тялото ѝ във пропастта
и явор там поникнал.
Майстор на цигулки неволно го съзрял.
Цигулка той направил с чуден глас
Тя в стон и в плач, и в песен във едно,
щом музикант я хванел в своите ръце,
запявала таз песен за любов…
© МД All rights reserved.
Квак, квак!
