ПЕСЕН ЗА МОЕТО МОМИЧЕ
... сънувам вечер роклите ти кротки и шнолата във твоите коси,
в зениците ти двете диви котки! – и Бог пожари в моя сън гаси,
и глезените – с леките сандалки, и блузката ти, опнала платна! –
мъжете сме понякога тъй жалки! – когато видим хубава Жена,
а ти ми идеш толкова красива! – не искам да се свърши този сън,
прости ми, че съвсем не ти отивам? – ти си елха, а аз изкъртен пън,
все още жив след твоите парфюми, и див за слънце, обич и Любов,
сънувам те – и губя ум и думи! – мълча като китайски философ,
изящната ти сребърна камея несръчно под възглавката си скрих.
Аз дишам и се радвам, ще те пея! – момичето от моя светъл стих.