Песен за момичето, което ме предпочете пред Джони Деп и Ал Пачино
Едно момиче милна ме след мама
и в бяло спря сред къщата веднъж.
То преживя и сладката измама,
че има мъж. И то какъв ти мъж!
Затуй ли и понякога във здрача
за брат, приятел, даже непознат,
неутешимо в мен поетът плаче.
А то все вижда в него Голиат.
В такива дни герои просто няма
и края свързвам вече аз едва.
Продават ме търговците пред храма -
на книга срещу левче или два.
Но бих прихванал само с мисли птичи
светулка в тези здрачни висоти,
по пръстите на моето момиче
наместо пръстен тя да заблести.
Затуй поканя ли на лятно кино
девойчето, по-тънко от листо,
на филм със Джони Деп и Ал Пачино,
пак цяла вечер мен ще гледа то.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
