Вълни пенливи и златен пясък,
небе щастливо и много крясък.
При тебе идвам, идвам отдалече.
Море, не мога без тебе вече.
Ех, море, море, море.
Море, сърцето ми пленяваш.
Ех, море, море,море...
завинаги при теб оставам.
Окъпан в слънце, Бургас ликува.
Далеч от теб море, тъгувам.
С чайките бели, с гларуси красиви
при теб море само съм щастлива.
Ех, море, море, море...
Море сърцето ми пленяваш.
Ех, море, море, море...
завинаги при теб оставам.
© Петя Ченкина All rights reserved.
Много красиво, нежно и интересно произведение!! Пленяващо е!БРАВО!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
