Jul 21, 2010, 9:10 PM

Песента

  Poetry
1.7K 0 5

Пак съм в началото, но бързо напредвам,

вслушвам се в тайните на песента.

Задълбочена, не спирам да я следвам,

хладка чувствам я като есента.

 

Лентата леко накъсана,

представлява колко застаряла е тя.

За онези тежки времена

звучи тъжно мелодията.

 

От тогава, когато слушали са тази песен,

минали са доста години.

Разказва за живота който не е бил лесен

и с нея погребани са наши роднини.

 

Сълзите по лицето ми горещи,

натъжи ме и свършва вече тя.

Дочуване и до нови срещи -

такъв е краят на песента!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...