Jul 21, 2010, 9:10 PM

Песента

  Poetry
1.7K 0 5

Пак съм в началото, но бързо напредвам,

вслушвам се в тайните на песента.

Задълбочена, не спирам да я следвам,

хладка чувствам я като есента.

 

Лентата леко накъсана,

представлява колко застаряла е тя.

За онези тежки времена

звучи тъжно мелодията.

 

От тогава, когато слушали са тази песен,

минали са доста години.

Разказва за живота който не е бил лесен

и с нея погребани са наши роднини.

 

Сълзите по лицето ми горещи,

натъжи ме и свършва вече тя.

Дочуване и до нови срещи -

такъв е краят на песента!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...