По истински случай
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал?
Сираче, без бащина свята закрила,
попадна в жестоките мъжки ръце.
Сама срещу двама. Ужасно насилие!
И спря да тупти едно детско сърце...
Какво, че ще пишат различните медии?
Какво, че ще съдят убийците зли?
Прекършено клонче изсъхва безследно.
Отворена рана безкрайно боли.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
