По истински случай
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал?
Сираче, без бащина свята закрила,
попадна в жестоките мъжки ръце.
Сама срещу двама. Ужасно насилие!
И спря да тупти едно детско сърце...
Какво, че ще пишат различните медии?
Какво, че ще съдят убийците зли?
Прекършено клонче изсъхва безследно.
Отворена рана безкрайно боли.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
