alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
Nov 4, 2007, 11:50 AM

Песента на Janet посветена 

  Poetry » Love
672 2 8
ПЕСЕНТА НА JANET ПОСВЕТЕНА

Веднъж в пустиня - една,
без гориво мотора ми - спря.

И се обади гласът на страха;
Те сега - кофти, малко стана.
Тук от жажда бавно ще умреш,
на лешояди - месата си ще раздадеш.

Но дръзко му се хиля в сурата.
- Глупако - не познаваш на старото ината.

Ще изям стотици скорпиони,
ще изпия кръвта на змиите - отровни
и в резерв - ура, ще пикая
и мотора пак ще запаля.

И ако трябва, на задно колело,
ще обиколя земното кълбо.
И пак ще се прибера у дома,
че ме чака там - една жена.

Жената, с която - ръка в ръка,
преминахме - през огън и вода.
Жената - майка на моите деца.
Жената - причина, че жив съм сега.

© Алекс учо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??