Песента на Janet посветена
ПЕСЕНТА НА JANET ПОСВЕТЕНА
Веднъж в пустиня - една,
без гориво мотора ми - спря.
И се обади гласът на страха;
Те сега - кофти, малко стана.
Тук от жажда бавно ще умреш,
на лешояди - месата си ще раздадеш.
Но дръзко му се хиля в сурата.
- Глупако - не познаваш на старото ината.
Ще изям стотици скорпиони,
ще изпия кръвта на змиите - отровни
и в резерв - ура, ще пикая
и мотора пак ще запаля.
И ако трябва, на задно колело,
ще обиколя земното кълбо.
И пак ще се прибера у дома,
че ме чака там - една жена.
Жената, с която - ръка в ръка,
преминахме - през огън и вода.
Жената - майка на моите деца.
Жената - причина, че жив съм сега.
Веднъж в пустиня - една,
без гориво мотора ми - спря.
И се обади гласът на страха;
Те сега - кофти, малко стана.
Тук от жажда бавно ще умреш,
на лешояди - месата си ще раздадеш.
Но дръзко му се хиля в сурата.
- Глупако - не познаваш на старото ината.
Ще изям стотици скорпиони,
ще изпия кръвта на змиите - отровни
и в резерв - ура, ще пикая
и мотора пак ще запаля.
И ако трябва, на задно колело,
ще обиколя земното кълбо.
И пак ще се прибера у дома,
че ме чака там - една жена.
Жената, с която - ръка в ръка,
преминахме - през огън и вода.
Жената - майка на моите деца.
Жената - причина, че жив съм сега.
© Алекс учо All rights reserved.
Голям инат си бил
