Песента на Октомври
Днес ще пиша аз за есента,
напук че всички все я подценяват,
докато страдат по отминали лета...
И не дочуват на Октомври песента.
Той е нежен, пъстър и омаен.
Понякога е малко закачлив, игрив,
друг път е мрачен, тъжен и потаен,
загубил себе си сред вятъра нехаен.
Той гори в затихнали огньове,
не спира да копнее вечер за любов...
Присяда тихо край буйните дворове,
неразбран от все усмихнати борове.
Октомври е песен на сърцето,
отчаяният зов на влюбено момиче...
Той дълбок и тъжен е като морето,
но мечтател, все след сънищата тича.
© Есенен блян All rights reserved.
