/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Заплетена е тишината в мрака.
Най-тъмното в душата ми мълчи.
Ти чакал си навярно, дълго чакал.
Ти чакаш ме, а аз съм с теб – почти.
Почти съм твоя, половина – чужда.
Почти зора съм, половина – здрач.
Бях остров светъл, а сега съм нужда.
Бях пристан верен, а сега съм плач.
Сега съм същата и все пак – друга,
с души, стълпили се у мен – цял хор.
Бях майка бъдеща и бях съпруга. ...