4.11.2020 г., 14:49

Песента на Персефина

878 5 14

   /Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/

 

Заплетена е тишината в мрака.

Най-тъмното в душата ми мълчи.

Ти чакал си навярно, дълго чакал.

Ти чакаш ме, а аз съм с теб почти.

 

Почти съм твоя, половина чужда.

Почти зора съм, половина здрач.

Бях остров светъл, а сега съм нужда.

Бях пристан верен, а сега съм плач.

 

Сега съм същата и все пак друга,

с души, стълпили се у мен цял хор.

Бях майка бъдеща и бях съпруга.

Осъдена сега съм на позор.

 

Твърдиш, че тишината ти ме пази.

Над други пръскаш светлина и звук.

Така си влюбен в мен така ме мразиш,

че искаш да ме няма... да съм тук.

 

И оглушала от тълпите в мене,

не чувам нищо само самота.

Не ме оставяй в мислите си неми.

Ела, от кал да сътворим света!

 

Ела при мен, за Бога, изкрещи ме!

И нека бурята отвее твоя зов.

И даже да остана и без име,

наричай ме, наричай ме любов!

 

 

 


Бележка на редактора Точков атрактор: .................  ... _ _ _ ... .

Бележка на Критика /дяволоид/: Я, Точковият можел да ползва и тирета! Какво иска да каже? Да не вика за помощ?

Бележка на Критика /ангел/: Мирабела от няколко седмици чете "Пътеводител в квантовия свят" на Джим ал Халили, сигурно има нужда от помощ.

Бележка на Критика /дяволоид/: Кой, Мирабела или Точковия?

Бележка на Критика /ангел/:Ти как мислиш?

Бележка на Критика /дяволоид/: Ха-ха! За да критикуваш, трябва да разбираш това, което е написал авторът. Май и ние имаме нужда от помощ, с тия вероятности...

Бележка на Критика /ангел/: Кой да ти каже докъде се простира помощта и откъде започва плагиатството?

Бележка на Критика /дяволоид/: Понякога едното е рафинирана форма на другото.

Бележка на Критика /ангел/: Склоняването си е склоняване, независимо дали към проституция или към плагиатство.

Бележка на Критика /дяволоид/: А кога някой става автор? Когато измисли, когато напише произведението си или когато получи авторско право?

Бележка на Критика /ангел/: За вашия приятел Алексис ли намекваш?

Бележка на Критика /дяволоид/: Няма патент, няма авторство.

Бележка на Критика /ангел/: Той и Законът за авторската право изглежда вече остарял. С тия нови технологии и колективно мислене...

Бележка на Критика /дяволоид/: Какво казва Точковият по въпроса?

Бележка на редактора Точков атрактор: Точка!

Бележка на Критика /ангел/: Я, той проговори!

Бележка на редактора Точков атрактор: Казах точка! Не ме карайте да повтарям!

Бележка на Критика /дяволоид/: Той знаел и други думи! Хи-хи! Точката всъщност не е нещо лошо, иначе току-виж сме се изгубили в дебрите на ренормализацията на безкрайности.

Бележка на Критика /ангел/: М-да! Когато делиш на нула, какво друго да получиш, освен безкрайност? Квантовата електродинамика не е лъжица за всяка уста!

Бележка на Критика /дяволоид/: Дори и за всеядната уста на Персефина. Ха-ха!

Бележка на Критика /ангел/: Горката, станала е като човека оркестър. Помниш ли Том и Джери в клипа с пианото, в една от предните глави?

Бележка на Критика /дяволоид/: Дето Джери искаше да стане диригент и елиминира музикантите от оркестъра на Том един по един и накрая горкият котарак трябваше да свири на всички инструменти едновременно?

Бележка на Критика /ангел/: Ъ-хъ...

Бележка на редактора Точков атрактор: Ш-ш-шт!

Тримата: ..............................

Бележка на Критика /ангел/: Ей, кой угаси светлината? Остава да спрат и зву...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

CO-вид – 49. На попрището творческо пред прага

На попрището жизнено в средата
сред мрачен лес се озовах.
Данте Алигиери, „Ад“
Хадес, наши дни
Персефина висеше с главата надолу от тавана в Стаята за мъчения, окачена на въже от сухожилия на велоцираптор, люлееше се неистово и плюеше срещу стената. ...
916

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...