Песента на пустинята
"В Сахара вятърът става сутрин със слънцето
и заспива с неговото залязване."
арабска поговорка
Небето облече медно-червената си рокля,
обърна гръб на Земята и тя посърна.
Натъжи се като нежно цвете без светлина,
потъна всичко в мрак и тъга заваля.
Горещината пресуши и гърла, и души.
Устните се напукаха от жажда и копнеж.
Пустинята задиша като огнен дракон тежко,
а облаци жонглираха по тъмния манеж.
Пясъците запяха нова песен тъжна,
знойния вятър за танци призоваха.
Безжизненото жълто тяло мигом оживя,
разкърши бързо дюнена снага -
нарисува вълшебно огледало от охра,
в което изгубени бедуини в самота,
свойте оазисни мисли в мираж видяха,
потънаха в свойта красива пясъчна мечта.
Оживяха пясъчни замъци с пясъчни кули,
пясъчни чудеса се возеха в карети.
Пясъчни принцеси сънуваха принцове бели,
а пясъчни часовници спираха времето...
Диша пустинята без стон - тежко и жадно.
Сънува красиви оазиси в свойте мечти.
Златни струи прегръщат хоризонта бавно,
а песента на пясъците още звучи.
© Катя Вангелова All rights reserved.
