Песента на Вардар
Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници
под върбите ти събрани,
връщаха се без зеници
по Преспанските камбани.
Покрай каменни калета
толкова вода изтече –
чака Марко майка клета
да се върне от далече.
Помниш Гоце, помниш Даме
и Илинден помниш още,
дето под комитско знаме
кървав тече дни и нощи.
И османските кланета,
и селата ти в пожари,
по крайречните полета
златна есен дето шари.
Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен що течеш и жаден,
и разруха помниш, Вардар –
Скопие след труса яден.
Струма, Места и Марица
по съдбата си приличат
и в едно море се втичат –
твои родни три сестрици!
© Иван Христов All rights reserved.
