Песента на гарвана

Гарван ми показа
        как вятърът шеметно понесен,
                                           зад ъгъла се скри.
Гарван ми припява песен,
            а от думите унесен,
             във мен за миг копнеж се породи.

Видях кама в кръвта от мъка потопена.
Видях зората от бледа, станала по-бледа.
Кой на слънцето е пуснал кръв, кажи?
Вик изтръгна се от мойто гърлото -
         дрезгавият вик на мъртвия поет. . .
В устата ми суха, ме гарванът целуна,
                   сетне плю магически във нея,
                    и освежена тя ми промълви:
Ти уби слънцето, братко,
                         таз кама за теб сега кърви. 

В гърдите ми забита, таз кама сега стърчи.
Мъртъв. . . Клет, заклан -
                  и кръвта ми към небето заструи.
И на слънцето догде дан не изплатя,
                      не ще камата аз от там извадя.
Над съня ми летален - гарванът бди.
И песен ми пее, а от думите унесен
           копнеж за миг във мен се породи.