Песничка за десетата дупка
Бях на кавала деветата дупка,
даже десетата, спомням си, бях.
Хлябът, ухащ, препечен и хрупкав,
хранеше другите. Гледах със страх.
Вслушвах се в тяхната песен фалшива,
времето ръсеше ноти през смях.
Друг да им каже, че бъркат. Страхлива
като козичка съм. И не посмях.
Те разполагаха с чужди вселени,
били наследствени, както разбрах.
Вятърът носел големи промени,
ала посоката не разгадах.
Тези особи дворци построиха
и не познаваха думата грях.
Бъчвата с лунното вино изпиха.
Аз от "диети" съвсем изтънях.
Богопомазани влизаха в храма
равни на Господ. Треперех пред тях.
Честният кръст почерня от измама.
Аз от лъжите им се разболях.
Здравни пътеки предлагали вече.
Тръгнах по моята... Не издържах.
Викнаха попа. Хубави речи!
В гроба от щастие чак превъртях.
Чувам молитвата заупокойна
и се пренасям във рая. Без страх.
Всяка система си има пробойни,
но след смъртта си едва го разбрах.
© Мария Панайотова All rights reserved.
