Песничка за котка и транзистор
А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците
и розите, с атлазени премени.
Оазис сред света, и подлеците,
бе този двор с тревичките зелени.
Ухаеше изпръхнала земята
и грееше небето дъгоцветно
и бях щастлива, волна – не богата,
две шепи бе богатството несметно –
изписани и премълчани болки,
вретенцето, на котката – замряло
Не се запитах само още колко,
и край ли е поредното начало.
А всъщност и да зная май не искам,
защото там, на пейчицата в мрака,
една любов и галеща и близка,
с транзистора припява и ме чака.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
