Nov 5, 2007, 11:09 AM

Пет цигани в нощта крадат

  Poetry » Civic
1.1K 0 12

 

Пет цигани в нощта крадат -
разграбват нагло склада.
Те не копаят, не орат -
с това си вадят хляба!

Години непрестанен труд,
и дълг, и ипотеки -
след малко ще поемат път
по техните пътеки!

Какви ли мерки не съм взел,
и как не съм ги плашил!
Не може нищо да ги спре -
свирепите апаши!

Пазачът нейде се е скрил,
и как да се покаже?
Покаже ли се, знае че
от бой ще го размажат!

"Макаров"- ецът в мойта длан
патрон в цевта си крие.
За пет секунди - да река -
до крак ще ги избия!

Но после трябва да лежа
до края си в затвора,
и без със нищо да спася
от кражби други хора.

Стоя и мисля си - какъв
ли изход да намеря?
Не е ли, мисля, най-добре
да гръмна премиера?

И някой шеф от МВР -
та стига да се правят
на мачовци и на царе,
а нищо да не правят!

Да дойдат истински мъже -
които да се справят:
от кражби, рекет и терор
народа да избавят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как пък аз за толкова години не срещнах един добър циганин? Ех! Да не продължавам, че и без друго във форума вече словата ми бяха обявени за пропаганда на расизъм! хахаха Мнее, напротив, обичам ги тия симпатяги, които крадат, проституират, нахалстват, наглеят, лъжат и т.н. Приятни хора общо взето!
  • Замислящо!!!
  • Нямам думи!!!!
  • Аз съм лудо влюбена в циганските романси. В на времето театър "Ромен". Имам приятели цигани, прекрасни хора! В стиха ти става въпрос за тези от тях, които крадат. Има ги и са нагли и защо не?! Като ги хващат и после ги пускат, защото не са ги хванали в момента на кражбата и няма доказателства. Описал си действителността, Ангар.
  • Радвам се че във всички отзиви се споделя проблемът, без някой да ме обвинява че проповядвам расизъм. Проблемът не е в циганите като етнос- те биха могли да бъдат и добри, и лоши - в зависимост от това кое им поведение се наказва и кое поощрява. Но държавата - както казва Рия, стои зад всички апаши - с бездействието си. И за жалост не са само пет, както отбелязва Светланал!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...