В образцов дом в гората

живеели Зайка и Зайко с децата.

Имали си пет малки, пухкави зайчета -

една сестричка и четири братчета.

Сутрин с целувка ги будела Зайка,

запарвала лечебен чай от лайка.

Друга майка нямало в гората -

толкова грижовна към децата!

Те си знаели добре урока -

щом се събудели, отивали до потока

зъбките да измият с четка и паста.

Но скришом някой ги гледал зад храста…

Рижав, настръхнал и гладен Лисан

всяка сутрин дебнел от там.

С муцуна въздуха подушвал,

с уши помръдвал и подслушвал…

Ех, ако можеше за закуска

поне едно зайче  да схруска…

Дълги лиги проточи,

леко подклекна, готов да скочи…

Но отново лош късмет!

Стъпи на бодил проклет!

Сви се на кълбо от болка,

чак проплака, пъшка, охка,

закуцука бързо заднешком,

да се скрие в неговия дом…

А след него в оня храст

нещо мръдна, чу се глас…

Презглава се завъртя,

дълго, дълго той се смя. 

Не бодил, а Ежко бил…

Зайчетата пет спасил.

От благодарност ушатите му другари

в дома си учтиво го поканили.

Нагостили го с палачинки,

със сладко от горски малинки,

сок от ягоди червени

и други плодове узрели…

Щом си похапнали,  решили

към горската полянка  свили,

където малката сърничка

с катеричката играели на жмичка.

Няколко козленца рогати

се гонели с елени тънкокраки.

Всички спортували на открито…

За здраве – ежедневно и упорито!

На пънче под слънцето ярко

скокнал най-малкият Зайко.

-Слушайте всички! – той се провикна,

 (чак на пръсти се повдигна)

Най - истинската отплата

на приятелят ни Ежко за добрината

е на всички животинки,

сърнички, птици, всякакви гадинки,

за опасностите да разкажем

и от Лисан  да ги предпазим.

В гората да се възцари мирът!

Така ще се спаси светът!