Петльо, петльо
Хей, ти петльо голобрад,
гордо вееш гребен пак.
В двора крачиш смел, напет,
всяваш почит и респект.
Младите кокошки нежно браниш
и не пускаш смъртен враг –
покрай пиленцата да припари
и да се навърта от мерак.
Сутрин глас висок извиваш,
рано,рано,точно в пет.
Собствения вилает го защитаваш,
ти пазач на двора си заклет.
И не се е друг родил
от тебе по- красив и мил!
При желание да заповяда –
да мери сили със оръжие и сабя.
Петльо, петльо голобрад,
мой приятел ти сърцат.
Могат да те сготвят и на супа,
ала зор ще видят! Хич да не ти пука!
© Албена Тодорова Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Успех!