Apr 11, 2024, 3:46 PM

Петото измерение

434 0 0

Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя... 
По-скоро вярвам във причината, 
която мъкне ми последствия, 
и щом не виждам истина във виното, 
живота е лъжа, естествено... 
А времето не жали никой. 
След всяка смърт цъфти рождение, 
макар че аз редовно питам, 
за свойто пето измерение... 
Където ти ще си съвсем логична, 
(против обществената мисъл) 
понеже нашето обичане 
навярно свише е написано... 
И там ще бъда по-спокоен, 
възседнал тази утопичност, 
на вид, развявайки си коня, 
(но иначе - сериозна личност.) 
Дано физичните закони 
и тази точна математика, 
ни сметнат тъй, че да запомним, 
какво за в бъдеще ни чака. 
Но аз си знам, макар направен 
с любов да бъда жив и цял - 
баща ми щом не се изправя, 
ще бъда тъжен и осиротял... 
Добре, че ти ми се оказа чудото, 
в което дом душата ми намери  
и цялата ми абстинентна лудост 
превърна някак си във белег... 
И ако спре сърцето ми за втори път, 
недей ми слага окончание! 
Докато съм от кръв и плът, 
ще бъдеш мое обожание! 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
10.04.2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...