Петъчна раздяла
Часовник пясъчен си купих,
поставих го на масата пред мен,
плахо - без желание пристъпих,
обърнах го - да отброи последен ден.
Денят е петъчен, дъждовен.
Изпих кафето си със теб,
тъга - като утайка уталожена,
потъва надълбоко, вътре в мен.
Зрънцата падат, но не знаят.
Изтича времето ми отредено.
Зрънцата падат и нехаят,
изтича времето, от слънце озарено.
И утре пак ще го обърна,
и падащото време ще броя.
Но утре, слънцето безсилен съм да върна,
безсилен в самотата ще горя.
15.11. 2007
© Николай Стойчев All rights reserved.
