Петъчно
Петъчно
Посветено на Георги Костадинов
Във морната вечер на петъка,
когато слънцето,
окървавено от работа,
се прибира,
звездите се търсят.
В очите ни.
Над прозореца на
твойта мансарда.
По парапета се плъзва
луната,
притворила жълти зеници.
Като котка мижи.
И се гали в ръцете ти,
мъркаща.
...
Вързахме си мечтите
с лилава копринена панделка –
да не паднем убити
от необичане.
И да ни няма.
Някой ми казваше някога,
че светът
бил за двама.
Така е.
А дали с тебе намерихме
нашия остров –
две кубчета лед
в питието среднощно...
Кой ще ни каже...
...
Спускат се плавно
две устни
мъжки,
тютюнено дръзки
по ароматните
нежни бедра –
шоколадов ликьор
и развързват очите ти
теменужена панделка,
скрита
под тънката рокля,
пълна с желания...
Тихо е.
Петъчно.
Морно.
...
Коси от смола
непокорно
въздишат по тебе...
Длани се търсят.
Докосват сърцето
любовно
в спрялото време.
И отронва се стон
удоволствие.
А луната... в синевата,
опарена от
глътки любов,
бавно изгаря в нежния зов
на нощта ни.
Плете бледи паяжини.
И се разтваря...
във черното на грима ми...
Стихотворението е вдъхновено от „Един пес в морната вечер на петък”
на Георги Костадинов
© Елмира Митева All rights reserved.
/
