Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
19.09.2008 г., 17:19 ч.

Петъчно 

  Поезия
706 0 16

Петъчно

Посветено на Георги Костадинов

 

Във морната вечер на петъка,

когато слънцето,

окървавено от работа,

се прибира,

звездите се търсят.

В очите ни.

Над прозореца на

твойта мансарда.

По парапета се плъзва

луната,

притворила жълти зеници.

Като котка мижи.

И се гали в ръцете ти,

мъркаща.

...

Вързахме си мечтите

с лилава копринена панделка –

да не паднем убити

от необичане.

И да ни няма.

Някой ми казваше някога,

че светът

бил за двама.

Така е.

А дали с тебе намерихме

нашия остров –

две кубчета лед

в питието среднощно...

Кой ще ни каже...

...

Спускат се плавно

две устни

мъжки,

тютюнено дръзки

по ароматните

нежни бедра –

шоколадов ликьор

и развързват очите ти

теменужена панделка,

скрита

под тънката рокля,

пълна с желания...

Тихо е.

Петъчно.

Морно.

...

Коси от смола

непокорно

въздишат по тебе...

Длани се търсят.

Докосват сърцето

любовно

в спрялото време.

И отронва се стон

удоволствие.

А луната... в синевата,

опарена от

 глътки любов,

бавно изгаря в нежния зов

на нощта ни.

Плете бледи паяжини.

И се разтваря...

във черното на грима ми...

 

Стихотворението е вдъхновено от „Един пес в морната вечер на петък”

на Георги Костадинов

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??