Шепни ми тихо... Тихо ми шепни...
Докрай опиянявай моите сетива!
И нека не ти пука, че мълва
изпратена от Дявола наоколо лети!
И да не те засяга, че в мълвата
и твоето и мойто имена се смесват,
или че покрай всичко - чужди интереси
забъркани са и държат играта!
Играта - тази дето все ни пречи
две части във една да съчетаем,
и дето покрай нея все не знаем
какво е моментално и какво е вечно!
И да не те тормози, че в мълвата
се вслушват млад и стар, познат и непознат
и пробват с всички сили да те спрат!
Ти - все тъй - дирижирай сетивата!
© Момчил Манов All rights reserved.
Литна ми фантазията и си представих картините на поетичната реалност от творбата. Благодаря!