Отивам на разходка в гората.
Облягам се на някой бор
и викам твоето име.
После отсичам дървото
и правя пиано от него.
Ала хората го чупят,
защото не свири
музиката, която искат.
Тогава пак отивам в гората
и отсичам ново дърво.
Но историята се повтаря...
и повтаря...
Вече не правя пиана
за любовта ми,
защото вятърът свири
през клоните твоето име.
А аз живея в гората.
© Руска Рулетка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
