Отивам на разходка в гората.
Облягам се на някой бор
и викам твоето име.
После отсичам дървото
и правя пиано от него.
Ала хората го чупят,
защото не свири
музиката, която искат.
Тогава пак отивам в гората
и отсичам ново дърво.
Но историята се повтаря...
и повтаря...
Вече не правя пиана
за любовта ми,
защото вятърът свири
през клоните твоето име.
А аз живея в гората.
© Руска Рулетка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
