Отивам на разходка в гората.
Облягам се на някой бор
и викам твоето име.
После отсичам дървото
и правя пиано от него.
Ала хората го чупят,
защото не свири
музиката, която искат.
Тогава пак отивам в гората
и отсичам ново дърво.
Но историята се повтаря...
и повтаря...
Вече не правя пиана
за любовта ми,
защото вятърът свири
през клоните твоето име.
А аз живея в гората.
© Руска Рулетка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
