Apr 16, 2016, 12:31 AM

Пиано, създаващо любов

1.9K 0 7

Пиано, създаващо любов

 

(на една приятелка)

 

Една душа, красива и щедра

въздъхна и смело засвири:

нотите сама композира-

и следва просто пътя си-

мелодията им небето завладява

земята издига се и полита

клавишите воюват истински

за значимото и смисъла в живота...

Болките в сърцето - радостта запомниха

и така останаха щастливи сълзите

във нейните очи и във вечността...!

Смирено и чувствено ”благодаря” тя изпя

на света, за това което може да изпитва-

че може да живее и да обича безусловно,

затова, че бурята учи я на воля и сражение

срещу несправедливостите и страховете...!

И когато

духът и вечен обикаля с вятъра всички души

и с надежда и вяра дарява ги неспирно...

аз мълча и вярвам в невъзможното,

както в това, че една душа и едно пиано

любов създават  

и на идеала показват

какво е да обичаш истински...

„Ще те обичам!", слуша тя сърцето...!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е...сякаш я чух да свири...
  • Благодаря ти Христо!!! Трогна ме...
    А и много ме заинтригува с думите си"Не съм 100 процента сигурен и все пак имам усещането, че се досещам на кой е посветен този текст . Просто всичко написано съответства едно към едно на човек, който познавам (наистина страшно ценна приятелка и си струва човек да запази приятелството си с такъв тип хора). "?
  • Не съм 100 процента сигурен и все пак имам усещането, че се досещам на кой е посветен този текст . Просто всичко написано съответства едно към едно на човек, който познавам (наистина страшно ценна приятелка и си струва човек да запази приятелството си с такъв тип хора). И ако е така, както си мисля- поздравявам те Лили за емоцията, която си вложила и за чудесното вникване във вътрешния свят на лирическата! Браво!
  • Благодаря ви за тези красиви, удивителни и светли усмивки!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...