16.04.2016 г., 0:31

Пиано, създаващо любов

1.9K 0 7

Пиано, създаващо любов

 

(на една приятелка)

 

Една душа, красива и щедра

въздъхна и смело засвири:

нотите сама композира-

и следва просто пътя си-

мелодията им небето завладява

земята издига се и полита

клавишите воюват истински

за значимото и смисъла в живота...

Болките в сърцето - радостта запомниха

и така останаха щастливи сълзите

във нейните очи и във вечността...!

Смирено и чувствено ”благодаря” тя изпя

на света, за това което може да изпитва-

че може да живее и да обича безусловно,

затова, че бурята учи я на воля и сражение

срещу несправедливостите и страховете...!

И когато

духът и вечен обикаля с вятъра всички души

и с надежда и вяра дарява ги неспирно...

аз мълча и вярвам в невъзможното,

както в това, че една душа и едно пиано

любов създават  

и на идеала показват

какво е да обичаш истински...

„Ще те обичам!", слуша тя сърцето...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е...сякаш я чух да свири...
  • Благодаря ти Христо!!! Трогна ме...
    А и много ме заинтригува с думите си"Не съм 100 процента сигурен и все пак имам усещането, че се досещам на кой е посветен този текст . Просто всичко написано съответства едно към едно на човек, който познавам (наистина страшно ценна приятелка и си струва човек да запази приятелството си с такъв тип хора). "?
  • Не съм 100 процента сигурен и все пак имам усещането, че се досещам на кой е посветен този текст . Просто всичко написано съответства едно към едно на човек, който познавам (наистина страшно ценна приятелка и си струва човек да запази приятелството си с такъв тип хора). И ако е така, както си мисля- поздравявам те Лили за емоцията, която си вложила и за чудесното вникване във вътрешния свят на лирическата! Браво!
  • Благодаря ви за тези красиви, удивителни и светли усмивки!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...