Jun 26, 2016, 6:55 PM

Пирокинеза

  Poetry » Other
759 1 6

Посрещам с очи
широката усмивка от лъчи;
кожата ми пари
и кръвта кипи,
а аз стоя на тротоара
и се губя в маранята...

Макар и да съм зрънце
разпиляно на земята,
част от мене става слънце
в ръцете огнени на вятъра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Гавраил! Старая се нещата да са под контрол. Радвам се, че намина. Хубава вечер!
  • Много огън си събрал в няколко реда.Използвай го разумно.
    Поздрав!
  • Много мило, Рени, поздрави!
  • Знойно лятно ми стана тук, Бърнс! А пък някак тази "мараня" докато "кожата ти пари" ми навя хладината на току що измити "тротоари" Поздрав от мен!
  • Здравей, 'Стична
    Някакви конкретни препоръки може ли да ми дадеш?

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...