Писане на есен
на Стайо Гарноев
С тази рижа прическа и поглед мъглив,
Есента е красива и зряла жена.
Не разпъвай, художнико, своя статив -
малко тесни за нея са твойте платна.
Виж как стъпва по меката шума с финес
и полата си пъстра замята във такт.
Дай ненужна почивка на четките днес,
да мируват боите в оранжав антракт...
Жадно вдишвай с очите си щрих подир щрих,
а палитрата сухо до теб да мълчи...
Не разпъвай, художнико своя статив,
нека есенно-тихо сега свечери.
Щом Луната окръгли над тебе лице
и от нищото в мрака, глас те повика,
ти не слушай, художнико, свойто сърце -
сипи си безпаметно дълга мастика...
А утре рисувай, защото умееш!
Закови календара с ръждясал пирон.
В боите, приятелю, зная, живееш -
Есента е красива, но просто сезон...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
