Nov 8, 2014, 12:14 AM

Пиша

711 0 1

Вземам молив.
Започвам да пиша.
Олисвам се и се загубвам в симфонията на буквите, нежно изписани от ръката ми.
Много е приятно.
Забравяш за хора, проблеми, наранявания, хаоса и дори за любовта.
Отлиташ в пожелателния, идеалния, мечтания, перфектен свят.
Твоя свят.
Пътувам във влака
Слушам монотонните му звуци и гледам зеленината минаваща шеметно покрай прозореца.
Обичам да го правя, но въпреки това се чувствам така... самотна.
И празна.
Чудя се какво да правя, за да избягам далеч от това чувство.
Искам да стисна зъби и да крещя през тях, за да спре празнотата да кънти в костите ми и да изпълва всеки сантиметър от плътта ми.
И тогава започвам да пиша.
Не пиша аз.
Душата ми се свързва с молива и намира своята вратичка да говори.
Всичко гадно се оттича от мен.
И аз се чувствам празна.
Но по един хубав начин.
По подходяща е думата... чиста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Словото, то е любов и светлина! Не случайно в началото е словото, а после всичко друго.
    Хубаво е, че си намерила своя път за очистване на душата! Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...