Пиша за Теб
Настана време пак да си отидеш,
но търся нещо малко, хубаво в това
и то е – ти си музата ми, караш ме
да пиша и винаги ще е така.
Ще възпявам болката и любовта,
ранена по хиляди, милиони начини,
но няма да се предам и да падна.
Знам, че за всичко си има причини.
Днес, може би, ще те хуля и обиждам,
утре ще те обичам до безсъзнание.
На старата тетрадка ще записвам
всяко мое малко, тайничко желание.
Едва ли някога ще спра да се надявам,
че може би отново ще се върнеш,
че ще бъдем Аз и Ти срещу света,
ще ме прегърнеш и няма да ме пуснеш.
Но дори това макар и да не стане,
Любов, няма да спра, за теб ще пиша.
Нали си мойта муза, мойто вдъхновение,
нали все още душата ми за тебе диша.
А ти... тръгвай си, не се обръщай,
но не казвай на сърцето да не го боли,
че нали то все още ме кара да пиша,
макар и с дълбоки, кървави следи.
Не е ли така, кажи?
© Стефка Георгиева All rights reserved.
