Пишат хората стихотворения
От самотност болно разтреперани,
непогалени и неуверени,
търсещи на битието смисъла
или много важни верни мисли,
със надеждица за миг спасение
пишат хората стихотворения.
В тях душите си разголват искрено
във истории истински, измислени...
Плачат ту в съня си, ту наяве
и сълзùте им по листа бял остават.
Всеки ред е болка споделена
и е мост през нощите студени...
В строфите и в кратките куплети
нечия душа-светулка свети.
Нека не я плашим, не я гоним,
а да я превърнем в светъл спомен,
в който всеки може да се връща
като свиден гост в уютна къща.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
