Пишете ми двойка
Напишете ми двойка,
много ви моля!
Потъпчете ми Аз-а
и ме пуснете на воля!
Нещо малко ми липсва,
но да го търся ми писва
всяка гледна точка.
Срежете ме веднага!
Без отсрочка...
Вместо паметник,
ще сложа малка плочка
празна
и Нека тази псевдо-жертва стане заразна
рана
в Душата -
дишаща срещу отплата...
Оооо, не, грешите -
аз не мразя.
Ако вие летите
аз отдолу съм – лазя.
Даааа, знам, голямо клише,
ала аз съм на място,
а и вий сте добре...
Обяснете ми „защо и как”
и ме оценете!
Не бих поискал да страдате или да „умрете”.
Не се страхувам да се събудя във чистилище!
Та тъй де...
пишете ми двойки,
както в училище...!
Не се срамувам от туй, че съм слаб „по Литература”.
Ако не ви уважавах,
би ми дремело на
таланта,
ако имам такъв – го давам аванта.
Преди ден чак научих какво е „поанта”
и за да избягам от нея,
с един въпрос ще се/ви залея.
Ако някой ви каже,
и е сигурен даже,
че животът е низ от престъпления,
дали ще направите вий откровения
за тях?
Затуй, че и вие сте в грях?
Може би...
може и Не,
може всичко сега,
за минута поне
да погледнете скришно в килера на дните
и да кажете смело:
„Айде... попитай!”
Аз ще кажа:
„Няма”
Защото Светът е за двама...
Бързо свършва –
знам,
Но така е с авантата.
Май загубих онази думичка...
Ъъъ...
Поантата?
Верно, бе! Требе да я сложа...
На таз молитва ще заложа:
„Ин номине Поанта, е Смисъл
е спиритум Рима!”
Ох...
Тая тройка е само за двойка.
© Георги Димов All rights reserved.
