ПИСИТО
Кой във къщи тихо мърка,
кой потропва с лапичките,
кой опашката размята,
явно коте имаме у нас.
С розовото си езиче
ближе лапички, муцунка мие.
Със ушички то преде -
хем е коте, хем не е.
Гледа те с очички сини,
моли ти се с ласкав глас,
гуши се и те целува,
Писито любимка е у нас.
© Лордли Милордов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
