Oct 10, 2013, 6:31 PM

Писито

1.8K 0 6

ПИСИТО

 

Кой във къщи тихо мърка,

кой потропва с лапичките,

кой опашката размята,

явно коте имаме у нас.

 

С розовото си езиче

ближе лапички, муцунка мие.

Със ушички то преде -

хем е коте, хем не е.

 

Гледа те с очички сини,

моли ти се с ласкав глас,

гуши се и те целува,

Писито любимка е у нас.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лордли Милордов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...