Oct 11, 2025, 11:03 AM

Писма без подател

  Poetry
253 3 2

ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ

 

Навярно – вместо лека нощ, деца,  
по време на обилните вечери 
ще ви изпращам светли писъмца – 
един напълно вдетинен Валери, 

 

без плик и марка, даже без печат, 
простете, ако са и безадресни? – 
във крайчеца на своя скучен свят 
аз вече съм един прочетен вестник,

 

реши ли Бог да стигна до стоте, 
ще ви разкрия тайното си биле – 
аз си останах цял живот дете, 
макар и вече старец инфантилен, 

 

по светлите спирали на дъжда 
навярно ще ме видите да слизам 
с тютюнеца ми, с острата брада, 
с развлечената моя бяла риза, 

 

да ме запомни този свят така – 
сред толкова амбиции нескромни 
дойдох със свитък стихчета в ръка, 
които никой няма да запомни. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение, но не съм съгласна с последния ред.Предлагам да е "които някой някога ще помни".
  • Няма такава поезия!

    по светлите спирали на дъжда
    навярно ще ме видите да слизам
    с тютюнеца ми, с острата брада,
    с развлечената моя бяла риза,

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....