От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство,
което ражда плаха светлина
през жълто петънце в окото ми,
за сладостта в утробата
на древен танц
и сещаш в мен
щастливата египтянка.
От черна роза пръснати листа ...