Писмата ти...
А някога ми пишеше писма.
Аз бях едва ли не вина,
тежаща върху твоите плещи, греховна.
Ти просто мислеше, че ще ме спреш...
И казваше във тях, че ме обичаш.
И казваше, че ...толкова ти липсвам.
Ти беше някакъв младеж,
Аз - просто някакво момиче...
И пишеше ми често, че в съня си
неволно все със мен се срещаш.
А в утрото, когато се събудиш,
все другата - целуваш я горещо.
И казваше, че някога ще свърши
сънят ми, няма да е вечност.
(Щастлив е този, който често губи,
И по-щастлив, когато се намери.)
© Нели All rights reserved.
