Писмо
Привет, мило мое Момче, пак реших да ти пиша.
Не те ангажирам и с отговор. Просто така…
Далече си, мое Сърце. Колко силно ми липсваш!
Добре съм! Разчувствах се леко, но не е беда.
Знаеш ли, слънчево Изворче, как се събудих?
Оплетена цяла в чаршафа. Същински пашкул.
Смешно, нали? Той, сънят ми, такъв, пеперуден,
разпърха брега, на който, мой Блян, се целунахме.
Друго какво да ти кажа? Грижи се за себе си!
Не че ще вземеш от дума, знаем го, Страннико благ.
На теб да милееш за другите пò е потребно!
Завършвам с молитва, Чаровнико, нека си здрав!
За подпис ще сложа „Обùч…” Химикалът ми спря.
Тътен далечен сля земя и небе.
Загърмя. Приближи. Оглушително.
Страшно. Закънтя. Разлюля се.
Просветна.
Жупел раздра хоризонта на две.
Посипа се. И отново. Земята завря.
Оголи се. Бяло поле. Като лист.
Ще допиша писмото си с мълния.
Държа я в ръка. И с букви горящи.
"Обичам те"!
© Таня Донова All rights reserved.
