на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!...
Столичанка не исках да бъда. Живях по принуда
сред шума и пълзящия смог... сред бетонни стени…
Претъркулвах със слаби ръце своя делник унил...
А в затвора на нощите нашата къща сънувах…
Мила моя сестричке, ти само не пускай живота!
Здраво дръжте го двамата с твоя безценен съпруг!
Щом съм с вас, сякаш майка и татко отново са тук… ...